АПБЗ съвместно със специалистите по дентална медицина искаме непрекъснато да повишаме знанията на всички пациенти с бъбречни заболявания като в секцията ДЕНТАЛНО ЗДРАВЕ ще се качват важни проети, статии и анкети.

Сега в секцията качваме анкета „Самооценка на общото дентално здраве”, която бихме искали да Ви помолим да попълните и изпратите на office@apbz.eu , след което данните ще се предоставят на Д-р Мария Денчева и Факултета по дентална медицина към Медицинския Университет – София, където ще се обобщят, анализират и представят на медицинската общност.

Анкетата може да изтеглите от тук


Презентация

Mожете да изтеглите от тук »
( PowerPoint презентация )


 
Полета на смущение в лицево чельостната област (ЛЧО) при бъбречно трансплантирани пациенти.Същност и значение.
Д-р Мария Денчева, ФДМ-София

Поле на смущение-същност
Енергетично неинтегрирана част от организма, която се превръща в източник на функционални смущения, но не е задължително, да бъде материално фиксиран. Полето на смущение чрез своето непрекъснато въздействие върху системата на основна регулация на организма  води до структурни промени в нея.

Система на обща реактивност
- Според теорията на виенския хистолог Pischinger в организма съществува система на основна регулация (СОР), която координира връзката между всички клетки и елемнти в организма, техните функции като позволява комуникация с обкръжаващия свят.
- Функциите на СОР са :
1.Трансмитерна
2.Основни жизнени функции
- воден баланс
- киселинно-основен баланс
- кислороден баланс
- електролитен баланс
3.Първи неспецифични реакции в рамките на защитния ефект
- СОР се определя като функционален комплекс от:
1.основна субстанция, вкл.  екстрацелуларни течности
2.клетки на съединителната тъкан
3.функционалната периферна съдова система
4.нервно –вегетативните крайни разклонения.

Полетата на смущение биват  Активни и Потенциални (Латентни)
АКТИВНИ    са тези, които са преодолели локалната реактивна бариера, в резултат на което е започнало повлияване на дистанция върху общата реактивност на организма.
- Те могат да са в период на компенсация без изявена клинична манифестация, за наличието им се съди само по данните на различните тестове или в  -  период на декомпенсация с единични симптоми и с разгърната клинична картина.

Полета на смущение
ЛАТЕНТНИТЕ са ограничени хронични болестни изменения, чиято локална защитна бариера е все още интактна, поради което не настъпва далечно смущение. Много пациенти са носители на латентни полета на смущение, но дори една банална инфекция може да доведе до отключването на огнищната активност. Ударът, който инфекцията и полето на смущение нанасят на организма , може да бъде животозастрашаващ. Образно казано той е „капката, която прелива чашата”.

Класификация на полетата на смущение в организма
Полетата на смущение могат да присъстват във всяка една част на организма.
Bergsmann доказва, че 80% от тях се намират в устната кухина.

Стоматогенно поле на смущение:
Всички хронични възпалителни процеси на пулпата , пародонта и челюстната кост, както и други сенсибилизиращи фактори в устната кухина, които преодолявайки локалните реактивни бариери, могат да окажат патогенно действие  на дистанция.

Защо се налага радикален подход при отстраняване на полетата на смущение?!
Най- честото усложнение при БТ е отхвърлянето на присадения орган в първите 4 месеца след трансплантационната имуносупресивна терапия.По своята същност реакцията на отхвърляне е възпалителна, главно клетъчномедиирана с по –малкото участие на спец.антитела.
Пациентите могат да страдат от многократни епизоди на отхвърляне, но след необратимото отхвърляне на присадката, се налага връщане към ХД и очакване на нов шанс.

Взаимовръзка между ПС и Организма
- Устната кухина  е неразривно свързана с дихателната   и  храносмилателната система на човешкия организъм. Тя представлява съвкупност от анатомо-физиологични комплекси- челюстни кости, зъби, език, покривна и специализирана лигавица с прилежащите нервно-вегетативни, кръвоносни  и  лимфни съдове.
- Чрез вкусови рецептори разположени основно върху езика ние имаме възможност да се насладим на храната и напитките, но също така да се предпазим от някои опасни техни качества- развалена храна, отровни течности.
- Състоянието на езика е един от най-достоверните диагностични маркери за  нашето орално и общо здраве.
- Устната кухина е и вход на различни болестотворни микроорганизми и вируси, които при определени условия въздействат на организма.  
- Човешкото съзъбие бива млечно, преминава през смесено до постоянно. Млечното съзъбие е от 20 зъба, а постоянното от 32.
- В зависимост от това, кога се появява бъбречното заболяване и каква е неговата прогресия в устната кухина могат да се наблюдават различни изменения. Смутената бъбречна функция води до появата на бъбречна остеодистрофия, изразяваща се в остеомалация, остеосклероза и фиброкистични образувания- така наречената бъбречна костна болест. Процесът на изграждане на зъбните структури и лицево-челюстните кости също се засяга.

Ето защо при пациентите в краен стадий на бъбречна недостатъчност до 18 год. най – често наблюдаваните находки са:
1.Закъснял  зъбен пробив
2. Нарушения в структурата на емайла( хипоплазия), която предразполага към развитие на кариес
3. Тежка периодонтална деструкция-пародонтоза
4. Зъбна подвижност
5. Бели плаки
6. Разязвяване  на устната лигавица при липса на механична и друг вид травма
7. Географски език  
8.  Пиогенна гранулома-абсцес
9.  Уремичен стоматит- Поради хронично по-високото съдържание на урея в кръвта, а от там и в слюнката в устната кухина се наблюдава т.нар. уремичен стоматит-пациентът е с неприятен дъх, обложен език, разязвяване на  лигавицата и езика.
При пациентите над 18 год. изброените по-горе находки  са също характерни плюс по силно изразенитe субективни оплаквания от неприятен вкус в устата, сухота и парене.

Ролята на лекаря по дентална медицина е в ранното диагностициране , обръщане на внимание и/или насочвне на пациента към дадения специалист.Някои от най-честите белези и  симптоми при ХБН:бледост,дължаща се на анемия сърбеж, поради отлагане на урати в кожата
-белези от одраскване
-повишена фотосензитивна пигментация, охродермия
-кафяво преоцветяване на ноктите
-белези на водна обремененост
-едем на глезените
-високо кръвно налягане
-кръвонасядания, дължащи се на тромбоцитната дисфункция
-схващане на крайниците
-гадене, повръщане, диария, анорексия
-смущения в съня

Усилията на пациентите на диализа и зъболекарите,  свързани с денталното здраве трябва да са насочени към санация – профилактика и лечение  на полетата на смущение(фокуси) в устната кухина, особено ако на пациента предстои трансплантация.

Бъбречни трансплантации
- Имуносупресивните лекарства и имунологичния контрол доведе до разширение на възрастта на реципиентите от 5 до 75 год.
- През 1954 година в Бостън   Д-р Joseph Murray пръв извършва живо-свързана бъбречна трансплантация между еднояйчни близнаци.
- В България за пръв път трансплантация на бъбрек е направена на 1.02. 1969 година.
- Имунната система на пациентите с трансплантиран бъбрек е умишлено подтисната, за да се предотврати отхвърлянето на трансплантата.   Същевременно имуносупресията повишава риска от възникване на злокачествени новобразования, наблюдават се доста странични ефекти, които чрез оптимизиране на дозовия режим и навременни симптоматични грижи е възможно напълно да се овладеят.

В областта на денталната медицина това са  :
- Гъбична контаминация в първите няколко месеца след трансплантацията-свързана е с намаления имунитет и достигане на индивидуалната доза медикаменти за всеки пациент.
- Разрастване на венечните папили , а от тук и по трудното почисване на зъбите.
- Основната обща цел на пациента и зъболекаря е да не се допуска съществуването на активно поле на смущение в устната кухина най-малко 1 месец преди трансплантацията и 4 месеца след нея. В ранния следтрансплантационен период трябва да се осигури абсолютно спокойствие на организма от патогенното въздействие на  активни полета на смущение от областта на устната кухина.
- Повечето дентални процедури като почистване на зъбен камък, кюретаж, екстракция на зъб, ендодонтско лечение са свързани с бързопреходна бактериемия, но при пациентите получаващи имуносупресивна терапия се налага антибиотична премедикация. Тя се назначава от лекуващия зъболекар и се съобразява с моментното състояние на пациента. Задължение на пациента е да посещава своя зъболекар и насърчаван от него да изпълнява правилно орално-хигиенните мерки. Това ще намали риска от възможни реакции на отхвърляне на присадката.

Комплексната огнищна диагностика включва
- Ортопантомография
- Електрокожен тест на Гелен
- Измерване на корозионен потенциал
- ЕОД
- ЛТТ
- Алергологични тестове в зависимост от анамнезата
- Дентални и пародонтални индекси

Проекти, по които се работи:
1.Диагностичен -  Диагностициране на огнищни инфекции от зъбен произход и количествени промени в нестимулираната слюнна секреция при пациенти на хемодиализа,пациенти живи донори на бъбреци и бъбречно трансплантирани пациенти    - изпълнява се в момента от Д-р Мария Денчева с научен ръководител проф.Киселова.
2.Комплексен - Пилотен проект за комплексна огнищна санация на пациенти на  диализа , бъбречно трансплантирани,бъдещи реципиенти  и живи донори на бъбреци в Република България.

Двата проекта се подкрепят от една от  най-влиятелните пациентски организации – АПБЗ и Приятели
 


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––


Уважаеми пациенти,


Предоставяме на вашето внимание изключително полезна информация, касаеща денталното ви здраве, съобразена с диализните процедури, предстояща трансплантация и времето след нея.

 

Устната кухина  е неразривно свързана с дихателната   и  храносмилателната система на човешкия организъм. Тя представлява съвкупност от анатомо-физиологични комплекси- челюстни кости, зъби, език, покривна и специализирана лигавица с прилежащите нервно-вегетативни, кръвоносни  и  лимфни съдове.

 

 


 

Чрез вкусови рецептори разположени основно върху езика ние имаме възможност да се насладим на храната и напитките, но също така да се предпазим от някои опасни техни качества- развалена храна, отровни течности.

 

 


 

Състоянието на езика е един от най-достоверните диагностични маркери за  нашето орално и общо здраве.

Устната кухина е и вход на различни болестотворни микроорганизми и вируси, които при определени условия въздействат на организма.
 

Човешкото съзъбие бива млечно, преминава през смесено до постоянно. Млечното съзъбие е от 20 зъба, а постоянното от 32.

 

Табл. 1 Срокове на пробив на временните зъби

Зъби

(по ред на пробива)

Срокове на пробив

 (в месеци)

I централен резец

6-8

II страничен резец

8-12

IV първи молар

12-16

III кучешки зъб

16-20

V втори молар

20-30

 

Табл. 2 Срокове на пробив на постоянните зъби

Зъби

(по ред на пробива)

Срокове на пробив

(в години)

6 първи молар

6

1 централен резец

6

2 страничен резец

7

4 първи премолар

8

3 кучешки зъб

9

5 втори премолар

10

7 втори молар

11

 

В зависимост от това, кога се появява бъбречното заболяване и каква е неговата прогресия в устната кухина могат да се наблюдават различни изменения. Смутената бъбречна функция води до появата на бъбречна остеодистрофия, изразяваща се в остеомалация, остеосклероза и фиброкистични образувания. Процесът на изграждане на зъбните структури и лицево-челюстните кости също се засяга.

Ето защо при пациентите в краен стадий на бъбречна недостатъчност до 18 год. най –често наблюдаваните находки са:

1.Закъснял  зъбен пробив

2. Нарушения в структурата на емайла( хипоплазия), която предразполага към развитие на кариес

 

   

 

 


3. Тежка периодонтална деструкция-пародонтоза

4. Зъбна подвижност

5. Бели плаки

6. Разязвяване  на устната лигавица при липса на механична и друг вид травма

7. Географски език 

       

                                     

 8.  Пиогенна гранулома-абсцес

 9.  Уремичен стоматит- Поради хронично по-високото съдържание на урея в кръвта, а от там и в слюнката в устната кухина се наблюдава т.нар. уремичен стоматит-пациентът е с неприятен дъх, обложен език, разязвяване на  лигавицата и езика.

При пациентите над 18 год. изброените по-горе находки  са също характерни плюс по силно изразенит субективни оплаквания от неприятен вкус в устата, сухота и парене.

Нужда от дентално лечение :общо за възрастовите групи

1.Профилактични прегледи на всеки 3 до 6месеца годишно

2.Флуорна профилактика и флуоризация на съзъбието

3.Силанизация

4.Спазване на лична орална хигиена – миене на зъбите от 2 до 3 пъти дневно, придружено с вода за плакнене, изчеткване на езика

 

Флуорна профилактика

Денталните лекари съставят индивидуална програма за ендогенна и екзогенна флуорна профилактика с цел предотвратяване появата на зъбен
кариес. Използват се флуорни капки ( Флуоригардр,  Флуордропс, Зимафлуор ), флуорни минерални води (Меричлери, Хисаря, Овощник ), флуорирано мляко, флуорирани разтвори, гелове, лакове, пасти за зъби, съдържащи флуор и други средства.

 

Табл. 3 Оптимална профилактична доза флуор

Възраст

(години)

Дневна доза на F

(mg)

0

0,5

1 - 2

0,7

3 - 6

0,8

7 - 13

0,9

над 13

1

 

Силанизация

Това е метод за профилактично  покритие на фисурите. Известно е, че при пробива моларите и премоларите имат  дълбоки фисурите с незавършена минерализация. Тогава денталният лекар “силанизира фисурите”-   запечатва ги и по-нози начин  възпрепятсва развитието на кариозен процес.

Пациентите, които са на хемодиализа следва да запознаят лекуващия си зъболекар подробно с общото си здравословно състояние. Денталните процедури да се извършват в деня след диализата. Ако се налага екстракция на зъб или друга усложнена дентална процедура пациентът трябва да предостави на зъболекаря си пълна кръвна картина, време на кървене, време на съсирване. Писмено становище за състоянието си от наблюдаващия лекар. Да се вземе под внимание факта, че дори зъболечението да се извършва в деня след хемодиализата е възможно по -продължително и обилно кървене поради обременеността на кръвотворната система.

Усилията на пациентите на диализа и зъболекарите,  свързани с денталното здраве трябва да са насочени към санация – профилактика и лечение  на полетата на смущение(фокуси) в устната кухина, особено ако на пациента предстои трансплантация.

Какво е поле на смущение (фокус*-в тесен смисъл)- кариозни зъби, пародонтопатии, пулпити, периодонтити, челюстни кисти, стоматити, пробив на атопично разположени зъби.

Полетата на смущение биват активни и латентни. Активните оказват влияние на дистанция в организма-като хронични възпалителни процеси,   с/ или без изява, понякога само с необяснима температура друг път със силни субективни оплаквания- болка, подуване, изтръпване, отражение в други органи и системи.


Бъбречно трансплантирани пациенти

Имунната система на пациентите с трансплантиран бъбрек е умишлено подтисната, за да се предотврати отхвърлянето на трансплантата. Новото развитие на имуносупресивните лекарства и имунологичния контрол доведе до разширение на възрастта на реципиентите от 5 до 75 години. Същевременно имуносупресията повишава риска от възникване на злокачествени новобразования, наблюдават се доста странични ефекти, които чрез оптимизиране на дозовия режим и навременни симптоматични грижи е възможно напълно да се овладеят. В областта на денталната медицина това са :

1. Гъбична контаминация в първите няколко месеца след трансплантацията-свързана е с намаления имунитет и достигане на индивидуалната доза медикаменти за всеки пациент

2. Разрастване на венечните папили , а от тук и по трудното почисване на зъбите

3. Трудно заздравяващи афтозни язви

4. Херпесни инфекции

5. Необичайна загуба на алвеоларна кост

6. Власата левкоплакия

7. Сквамозен карцином на устната

8. Синдром на парещата уста-Парене  и промяна на вкуса в устата по езика и предната част на небцето също в първите месеци след трансплантацията.Такова състояние може да се наблюдава и при клинично здрави пациенти- живи донори  като до голяма степен  то се провокира от емоционален стрес с или без наличие на проблеми в устната кухина. Лечението на синдрома  е комплексно и задължително включва лекар по дентална медицина.

Основната обща цел на пациента и зъболекаря е да не се допуска съществуването на активно поле на смущение в устната кухина най-малко 1 месец преди трансплантацията и 4 месеца след нея. В ранния следтрансплантационен период трябва да се осигури абсолютно спокойствие на организма от патогенното въздействие на  активни полета на смущение от областта на устната кухина.

Повечето дентални процедури като почистване на зъбен камък, кюретаж, екстракция на зъб, ендодонтско лечение са свързани с бързопреходна бактериемия, но при пациентите получаващи имуносупресивна терапия се налага антибиотична премедикация. Тя се назначава от лекуващия зъболекар и се съобразява с моментното състояние на пациента. Задължение на пациента е да посещава своя зъболекар и насърчаван от него да изпълнява правилно орално-хигиенните мерки. Това ще намали риска от възможни реакции на отхвърляне на присадката.

 

 



АПБЗ: гр. София,
ул. "Денкоглу"
№ 15, вх. Б, ет. 1

тел/факс
0999 488 001
От цялата страна
на цената на един
градски разговор

+359 894 488 007
+359 894 488 001
+359 894 488 009

office@apbz.eu
apbz@abv.bg