ИСТОРИИ НА ПАЦИЕНТИ

( Използвани са материали на фирма Baxter )


ИСТОРИЯТА НА ПАМЕЛА


Първите проблеми се появиха през 1998. Не се чувствах добре и отидох на лекар. Тя откри, че кръвното ми е твърде високо и реши да ме изпрати в градската болница за изследвания. Там научих, че съм застрашена от бъбречна недостатъчност и че тогава ще трябва да започна диализа. Обясниха ми, че ще проследят състоянието ми през следващите няколко години, докато бъбреците откажат да работят напълно. Четири години по-късно започнах диализата.
Знаех, че мога да избера начина на лечение, но специалистите казаха, че най-добрият вариант за мен е да започна постоянна амбулаторна перитонеална диализа. Реших, че това е доста добро лечение, още повече, че може да се прилага при домашни условия.


Обучение


Когато започнах перитонеалната диализа, ми отпуснаха сестра, която ми помогна да премина през цялата процедура. Тя извърши едно вливане вместо мен, като ми обясни всичко за процеса, включително и колко внимателна трябва да бъда по отношение на хигиената. Усвоих необходимите умения съвсем лесно.


Живот на диализа


Открих, че мога лесно да организирам живота си. Че мога да превърна лечението в част от ежедневието и да го провеждам по едно и също време всеки ден. Ако ми се налага да изляза, мога да го отложа с няколко часа, така че да подредя програмата си по най-добрия начин.


Пътуване


Четири месеца след като започнах диализата със съпруга ми решихме, че ще бъде хубаво да направим едно пътуване до Корнуел. Обадих се в болницата и направих няколко запитвания. Това се оказа добра идея, защото оттам ми дадоха координатите на Бакстер. Оказа се, че компанията разполага с транспортен отдел, който може да достави необходимото оборудване за перитонеална диализа на посочения от мен адрес, стига да се обадя три седмици предварително. И това се оказа точно така! След известно време решихме да посетим испанския остров Менорка. Планирахме всичко навреме и когато пристигнахме, оборудването ни очакваше във вилата, а координацията между Бакстер и туристическия посредник беше перфектна.


Бъдещето


Аз съм голям оптимист за бъдещето. Знам, че мога да продължа да живея така много години. Чувствам се добре. И съм голяма късметлийка, защото имам чудесни приятели и семейство, което ме подкрепя. Очаквам с нетърпение всеки нов ден.




ИСТОРИЯТА НА ДОРИЙН


Преди 20 години ми откриха диабет от втори тип. Научих се да живея с това заболяване и поддържах активен и задоволителен живот. Почувствах се много притеснена, когато моят лекар в Кралската болница в Лондон ми заяви, че страдам от бъбречна недостатъчност и трябва да премина на диализа.
Проучих всичко за различните видове диализа и реших, че хемодиализата, която се извършва в болнични условия би ограничила значително моята свобода. Ето защо избрах домашно-базирана терапия.


Моят избор


Редовните кръвни изследвания показваха, че функцията на бъбреците ми намалява прогресивно и през март 2007 се наложи да започна диализа. Избрах продължителната циклична перитонеална диализа, която се извършва при домашни условия по време на сън. Оборудването, което ми беше необходимо, ми бе доставено буквално до вратата от компанията Бакстер. Нямах грижа за нищо.


Обучение


Записах се в Центъра за обучение на бъбречно болни пациенти на Бакстер в Западен Лондон. Центърът е проектиран специално и е съставен от отделни жилищни помещения. Научих се да се справям с перитонеалната диализа при домашни условия. Обучението ми продължи четири дни, а съпругът ми ме придружаваше през цялото време и също се научи да борави с апаратурата. Персоналът беше на много високо ниво, а сестрите ни обясниха стъпка по стъпка какво трябва да правим у дома.


Живот на диализа


Харесва ми, че провеждам процедурата през нощта. Имам четири деца и девет внука, на които посвещавам много време. Мога да им ходя на гости и дори да оставам през нощта, ако взема апарата с мен. Налага се да планирам по-внимателно живота си, но това не е толкова трудно.


Бъдещето


Очаквам с нетърпение 55-тата годишнина от моята сватба. Една от дъщерите ми организира прием в Лондон за нас. Ще бъде много весело. Неотдавна една от перитонеалните сестри ми каза, че мога дори да отида в Австралия, където е синът ми. И всичко, което трябва да направя, е да планирам малко по-внимателно.




ИСТОРИЯТА НА ТРЕВЪР

През май 2007 г. със съпругата ми тъкмо се бяхме прибрали от пътуване с каравана до Уелс, когато тя ме открила в безсъзнание и с глътнат език. Извикала линейка, която ме закарала до Кралската болница в Лийд, където лекарите бързо установили, че имам проблем с бъбреците. Не можех да повярвам, когато научих, че имам бъбречна недостатъчност. Бях ужасèн. Това беше невероятен шок, особено когато специалистите ми казаха, че имам заболяването най-малко от 10 години. Аз съм шофьор на линейка и 28 години карам пациенти на диализа, така че знаех какво означава това. Когато се замислих, разбрах, че съм имал някои симптоми като сърбежи в гърба и схващания на прасеца, както и гадене, което всъщност е класически симптом, но това е незабележима болест и човек мисли, че не може да се случи точно с него.


Моята диализа


Избрах домашно-базирана диализа, след като обсъдих всички варианти със сестрите в болница Сейн Джеймс, които бяха много отзивчиви. Те ме посъветваха да не позволявам диализата да управлява живота ми, а аз да управлявам диализата. Така и направих. Избрах продължителната циклична перитонеална диализа, която извършвам през нощта с апарат, който пречиства кръвта ми, докато спя. Карал съм много пациенти в болницата за диализа, но не знаех, че има възможност за лечение при домашни условия. Не трябва да ходя в болница, всъщност дори не ми се наложи да излизам от къщи. Всичко, което ми беше необходимо, беше доставено в уговореното време.


Обучене


Със съпругата ми преминахме едноседмичен курс на обучение в болница Сейнт Джеймс в Лийдс, след което една диализна сестра ни посещаваше у дома няколко дни. Когато за първи път видяхме апарата, помислих, че никога няма да се научим да работим с него, но сега можем да го настройваме без дори да се замисляме. Сестрите също са много отзивчиви. Ако се нуждаем от нещо, просто трябва да вдигнем телефона и те са там ден и нощ.


Живот на диализа


Честно казано, когато разбрах, че имам бъбречна недостатъчност, помислих, че вече няма да живея по начина, по който исках. Току-що бяхме купили дълго лелеяната каравана и прекарвахме повечето уикенди на път. Решението се оказа просто. Монтирахме допълнителна масичка за апарата за диализа и сега се чувствам достатъчно уверен да пътувам сам с кучето, когато жена ми Руби е на работа.


Бъдещето


Все още мога да бърникам по колата – Ровър 600 или ягуарът на бедните, както го нарича жена ми. Продължавам да поръчвам части за него по пощата и сега изглежда както и в деня, в който го купих. Прекарвам много време и с любимите ми внуци.
Наистина съм доволен от това лечение. С продължителната циклична перитонеална диализа можете да живеете, както досега, можете да сложите апарата в колата и никой няма да разбере. Гледам как внуците ми растат и с нетърпение очаквам следващите пътувания до Уелс. Апаратът е фантастичен, без него нямаше да има нито пътувания, нито каравана, а само разходки до диализния център три пъти в седмицата. Препоръчвам домашното лечение на всички, които искат да запазят активния си начин на живот.




ИСТОРИЯТА НА РОНАЛД


Като бивш жокей и треньор на коне винаги съм бил здрав и в добра форма, но когато наближи 80-ия ми рожден ден, разбрах, че нещо не е наред. Реших да сменя лекаря през лятото на 2007 година. Обичайните кръвни изследвания показаха, че имам анемия и новият ми личен лекар ме изпрати в болницата в Гримсби за допълнителни изследвания. Имах час за 10,30 и всичко свърши за няколко часа. След като се прибрах у дома, ми се обадиха от болницата и казаха, че трябва веднага да се върна там, защото нивата на калий в кръвта ми са опасно високи. След една нощ в болницата беше установено, че съм в последен стадий на бъбречна недостатъчност и трябваше да мина на диализа.


Моята диализа


Така започнаха моите пътешествия до отделението по хемодиализа в бъбречния център на Болница Хъл и Ийст Ридинг. Три пъти в седмицата, по 45 минути дотам и обратно. За мен идваше линейка и след това ме връщаше. Понякога имаше много чакащи за транспорт, но аз бях много доволен от отношението, което получавах от хемодиализните сестри, и не възразявах.
За първи път чух за възможностите за домашно лечение от моята приятелка Фей. Съпругата ми беше починала преди няколко години, а с Фей живеехме в съседство и режихме да се съберем, за да се грижим един за друг. Преди да овдовее тя се беше грижила в продължение на години за болния си съпруг у дома и беше убедена, че ще се чувствам значително по-добре на домашно лечение и че може да ми помогне. Така че се обърнах за съвет към лекуващия ми лекар.
Бях подложен на постоянна амбулаторна перитонеална диализа – лечение, което извършвам у дома обикновено четири пъти на ден. След две седмици започвам продължителна циклична перитонеална диализа, която предпочитам, тъй като се извършва по време на сън. Мога да се наслаждавам на далечни пътувания и уча нови неща всеки ден.


Обучение


Сестрите, които ме обучаваха, бяха брилянтни. Показаха ми как да настройвам апаратурата и ми обясниха всичко, което трябваше да знам. Разучих цялата процедура за три дни у дома с Фей. Цялото оборудване, което ми беше необходимо, беше доставено вкъщи. Моят нов апарат за продължителна циклична перитонеална диализа пристигна и сега трябва да се науча как да работя с него.


Живот на диализа


Честно казано, чувствам се все едно съм на път. Но това е пътуване в правилната посока. Мога да го кажа сега, когато сам контролирам диализата и съм много по-подвижен. В денят, в който започнах домашно лечение, отидох на сватба, нещо което не можех да си представя за възможно, докато посещавах болницата. Пък и не се тревожа за проблемите, които има в повечето болници.


Бъдещето


Винаги съм се интересувал от коне. Бях запален ездач и треньор, а този вид диализа прави възможно 45-минутното пътуване до конюшните, където са любимите ми коне, по всяко време. Наистина съм щастлив с това лечение. Вече мога сам да планирам живота си. Препоръчвам домашнта диализа на всеки дори ако е на моята преклонна възраст.




ИСТОРИЯТА НА МЕЙВИС


През 1992 година изживях сериозна автомобилна катастрофа, която можеше да ми коства живота, но всъщност помогна да го спася. Бях настанена в болница Харълд Ууд, където състоянието ми не се подобри по начина, по който се очакваше. Подмокрях леглото редовно – нещо, което никога не ми се беше случвало, и по този повод ме преместиха в болница Брумфилд с подозрения за камъни в бъбреците. Изследванията показаха, че имам осем. Осем! Лекарите смятаха, че ги имам от 20 години. Откриха ми също диабет, който както и камъните, вероятно е работил години наред.
Функцията на бъбреците ми беше достатъчно добра, но бях предупредена, че ще се наложи да започна диализа, ако изпадна в бъбречна недостатъчност.


Моята диализа


Първоначално започнах хемодиализа в болницата Базилдън три пъти в седмицата. Съпругът ми ме караше, пазаруваше, а после изчакваше да се съвзема, тъй като от лечението ми призляваше. След това, по време на хемодиализа, получих удар.
Тогава говорих с моята хемодиализна сестра за възможностите за домашно лечение и тя предложи да избера постоянната амбулаторна перитонеална диализа при домашни условия, която се провежда четири пъти дневно.


Обучение


Обучението ми беше брилянтно. Показаха ми как да настройвам апаратурата, а сестрите ми обясниха всичко, което трябваше да знам. Оборудването ми беше доставено у дома. Хората, които го докараха, дори го внесоха вътре, така че не се наложи да повдигна дори един маркуч. Ако някой ме попита дали да избере тази форма на диализа, без колебание ще му я препоръчам. Лекувам се у дома вече две години и това промени живота ми.


Живот на диализа


Съпругът ми е доволен, че мога да правя диализата у дома. Това означава, че прекарваме повече време заедно и дори можем да ходим на гости на семейството. Дори синът ми се научи да ми помага при процедурата. Никога не бих се върнала към хемодиализата. Домашното лечение не те кара да се чувстваш зле, мога да планирам времето си и да правя, каквото искам.


Бъдещето


Току-що се върнах от 12-дневна почивка в Йоркшир. Беше много лесно. Трябваше просто да поръчам оборудването за определена дата и на определен адрес. Сега мога да планирам лечението си в зависимост от това, което искам да правя, включително и от любовта ми към пазаруването. Доволна съм, че дори легендарните 7-часови обиколки на магазините са отново на дневен ред. Сега очаквам с нетърпение моята Златна сватба, която е след четири години.




ИСТОРИЯТА НА ГУИНЕТ


Започнах да се чувствам зле, докато бях на почивка със съпруга ми. Пътувахме с Ориент Експрес и до Банкок, Сингапур и Борнео, но аз не се чувствах добре. Непрестанно бях уморена и не ми стигаше въздух. Мислех, че е заради жегата и напредналата ми възраст. Но симптомите продължиха и когато се прибрахме, така че отидох при личния си лекар. Когато изследванията показаха, че имам белтък в урината, бях насочена към специалист, който ми каза, че имам бъбречна недостатъчност.


Моята диализа


След като говорих със специалист по бъбречни заболявания, избрах домашна форма на диализа, наречена перитонеална диализа. Всъщност започнах с постоянна амбулаторна перитонеална диализа, която се прави четири пъти дневно и отнема общо около 2 часа.
След това преминах на продължителна циклична перитонеална диализа, при която специален апарат извършва диализата през нощта. Домашната диализа ми позволява да запазя начина си на живот. Аз съм актриса, действена баба с петима внуци и съм пристрастена пътешественичка.


Обучение


Проведох обучението, заедно с моя съпруг Брайън, в Центъра за обучение на бъбречно болни пациенти на Бакстер. Това е място, където ти и твоят партньор можете да научите всичко за апарата, какво да направите и какво можете да очаквате, докато провеждате своето домашно лечение. Когато за първи път видях машината, се стреснах, но в рамките на един час се почувствах далеч по-сигурна. Сестрите бяха толкова мили и приятелски настроени и ми позволиха да я взема у дома, така че да не се чувствам притисната. Успяхме да се обучим за 24 часа и сега ми се ще да не бяхме бързали толкова много, ще ми се да бяхме останали в този прекрасен център по-дълго. Там е като луксозен хотел.


Живот на диализа


След като получих бъбречната недостатъчност, се почувствах много изолирана. Сега разбирам, че с домашното лечение не ми се налага да променям плановете си твърде много. Все още мога да работя, да гостувам на дъщерите и внуците си и да пътувам. Редовно участвам във филми, а това понякога отнема 10 часа дневно. Участвах в последния филм за Хари Потър и сцената, в която се снимах, отне два дни. Постоянната амбулаторна перитонеална диализа у дома ми дава свобода. Освен всичко друго мога да нося апарата за диализа с мен. Неотдавна гостувах на една от дъщерите си в Холандия. Уредих диализният разтвор да бъде доставен на адреса на дъщеря ми, така че не се налагаше да го нося със себе си, и той пристигна 4 дни по-рано. Взех апарата със себе си. Бритиш Еъруейс го транспортираха без такса и се грижеха за него през целия път.


Бъдещето


Планираме пътуване до Америка за 70-ия ми рожден ден следващия месец. Ще пътуваме по магистралата, която върви успоредно на Тихоокеанското крайбрежие, ще посетим Дисниленд и ще стигнем до Сан Диего. Може би ще включим и Лас Вегас в маршрута. Бъдещето ми изглежда страхотно с възможността за домашно лечение. Бих го препоръчала на всеки.




ИСТОРИЯТА НА РОЗМАРИ


Знаех всичко за бъбречната недостатъчност, дори преди да ми се случи. Баща ми умря от това, когато бях на 17 години, и през целия ми живот съм се плашила от тази семейна обремененост. Лекарите откриха, че брат ми има поликистозни бъбреци през 1987 г. По това време ние със сестра ми се подложихме на изследвания и ми беше казано, че съм наследила болестта и ще трябва да посещавам специалист на всеки шест месеца за регулярни проверки. През 2003 година лекарят ме информира, че бъбреците ми са разрушени до степен, при която се нуждая от диализа.


Моята диализа


Имах достатъчно време да проуча възможностите за диализа. Бях разбрала, че хемодиализата не е за мен. Аз съм енергичен човек, обичам да се занимава с нещо и нямаше да ми хареса да стоя неподвижна часове наред, зкачена на апарат за диализа.
Започнах постоянна амбулаторна перитонеална диализа през януари 2004 година. По-късно се прехвърлих на продължителна циклична перитонеална диализа, която се извършва нощем и отговаря на начина ми на живот. Апаратът за диализа, който използвам, е преносим. Прибира се в куфар, като общата тежест е около 22 килограма – приблизително толкова тежи и куфарът, който опаковам, когато заминавам за почивка.


Обучение


Специалистите в болница Куин Елизабет в Бирмингам ме научиха на всичко, което ми трябваше. Всъщност се оказа толкова лесно, че го препоръчах и на някои пациенти на хемодиализа. Ако имам въпроси или проблеми, винаги мога да се обадя по телефона за помощ. Отне ми по-малко от седмица да стана експерт и сега не мога да спра да хваля продължителната циклична перитонеална диализа на всеки, който иска да слуша.
Съпругът ми Денис се обучаваше с мен и сега може да ми помогне с настройването на апарата. Така той се чувства част от моето лечение, което е важно и за двама ни.


Моят апарат и аз


Двамата със съпруга ми ходим на няколко почивки годишно и когато се разболях, бяхме притеснени, че ще се наложи да прекратим пътуванията. За мен беше важно диализата да не промени живота ми. Обичам да пътувам и бих подкрепила всеки, който е на домашно лечение, да пътува. Ако се чувства притеснен, бих го посъветвала първоначално да започне с двудневни пътувания някъде наблизо. Достатъчно лошо е, че си болен, за да позволяваш на заболяването да помрачи радостта от това, което вършиш.
Всичко, което трябва да направиш, е да планираш почивките си, така че да получиш своевременно диализния разтвор на мястото, на което отиваш. Включвала съм се на диализа на 10 хиляди метра над Атлантическия океан и в кола. Правила съм диализа на три континента и всеки, когото съм срещала по време на тези пътувания, ми е помагал. Като започнем от стюардесите и стигнем до управители на хотели, всички винаги са били много отзивчиви.
Първият път, когато пътувах с моя апарат, бях доста нервна, но сега това ми изглежда съвсем естествено. Всичко, което трябва да направя, е да звънна в хотела два дни предварително и да се убедя, че диализният разтвор вече е там. Ако апаратът се повреди, мога да получа нов, където кажа. Откакто съм на продължителна циклична перитонеална диализа, мотото ми е: „Щом имам апарат, ще пътувам”.


Бъдещето


Скоро ще пътуваме за Тенерифе с приятели, а през лятото ще направим 12-дневен круиз от Венеция до Рим. Сигурна съм, че ме очакват още много години прекрасни околосветски пътешествия. И това е нещо, което чакам с нетърпение.


 



АПБЗ: гр. София,
ул. "Денкоглу"
№ 15, вх. Б, ет. 1

тел/факс
0999 488 001
От цялата страна
на цената на един
градски разговор

+359 894 488 007
+359 894 488 001
+359 894 488 009

office@apbz.eu
apbz@abv.bg