ЧОВЕШКИ ПОЛИОМНИ BK ВИРУСИ (BKV)

Учени: Полиома вирусът пречи на трансплантациите

Видео

Статията на проф. д-р Златко КЪЛВАЧЕВ, която даде нова насока на висросулогията не само в България, но и в световен мащаб относно пациентите с транспалнтирани органи и която бе представена на II – Пациентски Форум на АПБЗ, които проведохме в гр. Велинград на 13-15.03.2009 г.
 
 
Човешките полиомни BK вируси (BKV; сем. Polyomaviridae) са изолирани за първи път от урината на бъбречно-трансплантиран пациент през 1971 г. Bирусните частици са с големина около 40 nm в диаметър (фиг. 1) и притежават кръгов двойноверижен геном, представен като суперспирализирана ДНК, с дължина от около 5 000 базови двойки.
 
 

 
Първичната BKполиомавирусна инфекция протича в ранното детство, като във възрастта между 5 и 10 г. се достига степен на серопреваленция в границите на 65 - 90%. Много е вероятно, основен източник за разпространението на вируса да е урината, като се има предвид латентната инфекция на бъбречната клетка. Най-честия първичен симптом (когато е открит), е неспецифичната инфекция на горните дихателни пътища. Съобщават се и единични случаи на деца с цистит, придружен или не от хематурия.

След първичната инфекция, вируса остава пожизнено в латентно състояние, най-често в клетките на урогениталния тракт, като вирусна ДНК се открива в бъбречния кортекс и медула, епителните клетки в уретера, пикочния мехур и уретрата.

BK-вирусната вириурия е обикновено асимптоматична, но може да бъде свързана с клинично заболяване. Веднъж активирана, вирусната инфекция афектира не само уротелиума, но се разпространява в събирателните каналчета и тубулите в областта на високо васкуларизираната ренална медула. Предполага се, че BKV инфектира нови клетки по съседство, като BKV следва асцендентния път за инфектиране от повърхностния клетъчен слой към събирателните дуктуси и тубулите. Лизиса на заразената тубуларна клетка освобождава вирусни частици в тубуларния лумен, оставяйки след себе си оголени базални мембрани. Вирусът може да навлезе в кръвния ток чрез тубуларната течност (първична урина) през интерстициума, който е богато капиляроснабден.
 
BK-асоциираните нефрити са слабо проучени, а бъбречните BK-тубулити се срещат рядко и обикновено не се диагностицират. Хеморагичните цистити, дължащи се на BKV представляват клинично нарушение с мултиплена етиология. Те се характеризират с болезнена (мъчителна) хематурия, дължаща се на хеморагичното възпаление на лигавицата на пикочния мехур. При случаите на алогенна хемопоетична стволово-клетъчна трансплантация, хеморагичния цистит, който се наблюдава преди извършване на присадката, в повечето случаи е преходен и самоограничаващ се, докато хеморагичния цистит, развиващ се след трансплантацията обикновено е тежък и понякога дори критичен за живота на пациента. Пре- и пост- трансплантационните хеморагични цистити имат различно протичане с различна етиология и различен начин на третиране. Реактивацията на BKV играе кардинална роля при пост-трансплантационните хеморагични цистити. Въз основа на проучванията върху BKV, развитието на хеморагичния цистит преминава през три фази. Най-напред в инфектираната уроепителна клетка протича бурна вирусна репликация, в следствие на която се натрупва голямо количество инфекциозни вирусни частици. При следващата фаза клетките се разрушават и вирусите се „изливат” в лумена – наблюдава се вириурия. Накрая (третата фаза) се развива същинския хеморагичен цистит. Връзката между активираната BK-вирусна инфекция и развитието на хеморагични цистити след костно-мозъчни трансплантации се счита за доказана.
 
Първична инфекция се диагностицира чрез детекция на вирусни гени или генни продукти в серонегатини индивиди, а за вторична инфекция се говори, когато се докаже BKV репликация в предишни серопозитивни индивиди. За реактивация се говори, ако се докаже репликация или на латентен или на нов субтип на вируса. Сероконверсия, или увеличение на титъра на антителата без директно доказване на BKV репликация е трудна за интерпретация.
 
„Златният стандарт” за диагностиката на BK-индуцираната нефропатия все още е имунохостохимичното оцветяване за големият туморен (T) антиген на биопсичен материал. Използването на уринарна цитология (откриване на “Decoy” клетки) и измерването на BK вирусния товар (viral load) в плазмата дава възможност за ранна диагностика на BK-индуцираната нефропатия, което повишава успеха от интервенция. Други методи за диагностика на BKV включват ELISA и реакцията за задръжка на хемаглутинацията (РЗХА).
 
Няма разработени специфични мерки за предпазване от BKV и урологични усложнения при ВК-полиомавирусна инфекция. Адекватна терапия също липсва. Различни специфични антивирусни средства са използвани с различна степен на ефективност. Vidarabine е бил успешно използван при случай на хеморагичен цистит, предизвикан от ВК, но опитите за лечение на PML както Vidarabine, така и с Acyclovir са били неуспешни. Различни други антивирусни средства са били изпитвани в клинични условия относно тяхната ефективност. Сред тези, които са показали способност да забавят клиничното протичане на заболяването са Cidofovir и Interferon-a. За сега, обаче терапевтичното им използване е ограничено, а резултатите не дават категоричен отговор относно тяхната ефективност.



Проф. д-р Златко КЪЛВАЧЕВ, д.м.н.
Лаборатория по Молекулярна вирусология
Национален Център по Заразни и Паразитни Болести



АПБЗ изразява своята благодарност на Светослав Нанев Славов, за това че ни предоставия своя автореферат, който можете да прочетете и да оцените неговата значимост.

СВЕТОСЛАВ НАНЕВ СЛАВОВ
 АВТОРЕФЕРАТ

ПРОУЧВАНИЯ ВЪРХУ ПАТОГЕНЕЗАТА И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ДИАГНОСТИКАТА НА ИНФЕКЦИИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ POLYOMAVIRUS HOMINIS 1 (ВИРУС BK, BKV)




В страната  на чудесата

Облекчения за бъбречно болните. Изследователите от Центъра за научни изследвания в областта на бъбречните заболявания в Роуд Айлънд са се насочили към поставянето на живи бъбречни клетки в машината за хемодиализа. Те се надяват, че докато апаратът филтрира кръвта, клетките ще успеят да задържат важните за организма вещества и така ще доведат до подобряване качеството на живот на бъбречно болните. Междувременно специалисти от Мичиган работят върху създаването на минивариант на апарата за диализа, който да се имплантира в бедрената артерия. Докато кръвта се придвижва в тялото, ще се пречиства от изкуствения бъбрек.



АПБЗ: гр. София,
ул. "Денкоглу"
№ 15, вх. Б, ет. 1

тел/факс
0999 488 001
От цялата страна
на цената на един
градски разговор

+359 894 488 007
+359 894 488 001
+359 894 488 009

office@apbz.eu
apbz@abv.bg