ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, можете да изтеглите в PDF формат от тук


ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА
 
Всеки пациент, потърсил медицинска помощ

ИМА ПРАВО:

1. Да получи своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, независимо от пол, възраст, етническа принадлежност, религиозни убеждения и културно равнище.

2. Да знае името на лекаря, които го лекува и името на медицинската сестра, която се грижи или отговаря за координацията на грижите за него.

3. Да бъде информиран за характера и прогнозата на заболяването и за смисъла на необходимите изследвания и лечение.

4. Да приеме или да отхвърли предложените му изследвания и лечение, да бъде информиран за съществуващи алтернативи за диагностика и лечение и свобода на избор между тях.

Правото на отказ от предложеното лечение пациента може да упражни в рамките на действуващите в страната закони, след като бъде информиран за отрицателните здравни последици от този отказ.

5. Да бъде своевременно изследван и лекуван чрез утвърдени лечебни методи и средства и използване на технически изправна апаратура, а съпътстващите грижи да се прилагат с необходимата вещина, внимание и уважение.

6. Да се гарантира тайната на заболяването му.

7. Да се ползва от подкрепата на семейството, роднините и приятелите си по време на лечение.

8. Да бъде запознат с разходите по лечението му.

9. На здравна просвета, която да включва информация за здравословния начин на живот, профилактичните методи и методите за ранното откриване на заболяванията. От съществено значение е личната отговорност на пациента за собственото му здраве.

10. Да бъде запознат със задълженията си като пациент.

11. Да прави оплаквания пред по-висши инстанции, когато правата му, посочени в тази харта са нарушени.

Ако пациента е в състояние, ограничаващо възможността му за разбиране на тази информация, или когато от медицинска гледна точка е нежелателно да му се даде такава информация, тя се предоставя на негов попечител или законен представител.

Настоящата харта е изготвена въз основа на препоръките на Световната медицинска асоциация.



НАРЪЧНИК НА ПАЦИЕНТА може да изтеглите в PDF формат от тук



Наръчник на пациента е инициатива на Омбудсмана на Република България Г-н Гиньо Ганев


Животът и здравето на гражданите са висша ценност, прогласена в Конституцията на България. Дълг на държавата е да гарантира по най-добър начин достъпа на гражданите до здравно обслужване. Мъчителната здравна реформа обаче наред със своите добри достижения, роди и едно тревожно явление в родното здравеопазване. Вместо правата на пациента да бъдат издигнати на най-високия пиедестал на здравната система, те често пъти се потъпкват от лоши правила и още по-лоши практики. Често когато имат нужда от ефикасна и достъпна здравна помощ, гражданите се сблъскват с липса на информация, с безразличие и даже с незаконни искания за заплащане на здравни услуги.
Омбудсманът на България като висш конституционен орган има волята и ще осъществява независим граждански контрол върху системата на здравеопазването, за да стане по-ефикасна защитата на правата на пациента и преодоляването на това негативно явление.
Целта на този малък наръчник, който омбудсманът в сътрудничество с в. „24 часа” изготви, е да ви ориентира по-лесно какъв е редът за получаване на медицинска помощ. Защото, познавайки своите права, пациентът може да върви по-сигурно по пътя на лечението.
Правилата, по които работи системата на здравеопазването, са описани основно в Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Националния рамков договор и приложенията към него, както и в инструкции на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и в наредби на Министерството на здравеопазването. Тези документи са достъпни и в интернет.





НАРЪЧНИК НА ПАЦИЕНТА



Запознайте  се  с  правата  си,  защото  така  можете  да  си  спестите  много разочарования, санкции, а понякога и злоупотреби. Заедно с това трябва да знаете, че, за да получите медицинска помощ, трябва да плащате здравните си осигуровки.





За какво може да ви искат пари?



За всяка визита при лекар и зъболекар се плаща задължителна

момента това прави 2,20 лв.
заплащате потребителска такса за престоя си след 10-ия ден.


При изследване в лаборатория за вземането на биологичен материал се плаща:


И двете такси обаче не важат за хора без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи.
Лекарят, зъболекарят или лабораторията трябва да издават на пациента документ за заплатените като потребителска такса суми.
 


От потребителска такса са освободени:


Какво е длъжен да прави вашият личен (общопрактикуващ) лекар? Личният лекар е първото стъпало в здравната система. Той трябва да осигурява 24-часова медицинска помощ, като в случаите, когато не е на разположение през нощта или в почивните дни, е длъжен да посочи към кой друг лекар или медицинска практика да се обръщат неговите пациенти.
Неосигурените заплащат всички дейности, извършвани от личния лекар
– прегледи, имунизации, изписване на лекарства, направления за изследвания и прегледи при специалист.
Личният лекар прави и домашни посещения и води диспансерни пациенти (това са хронично болните, които подлежат на наблюдение и им се изписват лекарства от списъка на здравната каса.)



Профилактични прегледи при личния лекар:


Всеки здравноосигурен има право на профилактичен преглед веднъж годишно. Този преглед съдържа различни дейности според възрастта и пола.
 


Така например:


За 18 до 30 г. – веднъж годишно:


Изчисляване на индекс на телесна маса.


От 31 до 45 г. – веднъж годишно:


Изчисляване на индекс на телесна маса.
- За жени – изследване на млечни жлези с опипване и цитонамазка – веднъж на 2 г.
- Изследване на хемоглобин, хематокрит, еритроцити, левкоцити, диференциално броене на левкоцити, СУЕ – веднъж на 5 г.



От 46 до 65 г. – веднъж годишно:


   Изчисляване на индекс на телесна маса.



Над 66 г. – всяка година:


   Изчисляване на индекс на телесна маса.



Извън профилактичните прегледи личният лекар прави рискови групи сред личните си пациенти за социално значими заболявания:


1. Рак на стомаха и дебелото черво – за пациенти между 50 и 70 г. при:


2. За злокачествено заболяване на простатата – за мъже над 50 г. при:


3. Захарен диабет при пациенти с:


4. Сърдечносъдови заболявания при пациенти с:


5. Рак на шийката на матката при жени с:


6. Рак на гърдата при жени с:



Достъп до специалист в извънболничната помощ:


Това са например кардиолози, невролози, гинеколози, алерголози и др., които работят в диагностично-консултативни центрове (напр. бившите поликлиники) или медицински центрове. В тези случаи пациентът отива при специалиста с направление, талон от личния лекар. Ако специалистът не работи по договор за извънболнична помощ с касата, пациентът плаща по обявените цени на лечебното заведение. Пациентът трябва да получи от личния лекар “Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение” (талон №3) или “Медицинско направление за високоспециализирана медицинска дейност” (талон № 3А.) Двете бланки са валидни до 30 календарни дни от издаването. До 45 дни от първия преглед при специалиста пациентът има право на втори - контролен.
За лабораторно изследване личният лекар или специалистът издава “Медицинско направление за медико-диагностична дейност” (талон №4.) То също е валидно до 30 дни.
До 30 дни от издаването на направление за високоспециализирано медико-диагностично изследване и високоспециализирана медицинска дейност пациентът трябва да избере къде ще ги прави и да уговори ден и час.
Срещу направлението си всеки може да избере лечебно заведение на територията на цялата страна, стига то да има договор с НЗОК за съответното изследване, преглед или манипулация.



Достъп до болница:


Болничното лечение се осъществява по т.нар. клинични пътеки – една диагноза или групи сходни диагнози със съответните алгоритми за изследвания и терапия.
Лекарите и зъболекарите от лечебните заведения за извънболична помощ насочват с “Направление за хоспитализация” (талон №7) пациента към избраното от него лечебно заведение за болнична помощ на територията на цялата страна. Важно е само болницата или
диспансерът да работят на договор със здравната каса. Някои клинични пътеки могат да се осъществяват в медицински центрове или диагностично-консултативни центрове със стационар.
Ако отидете в болница, тя ще ви приеме за лечение след документирана преценка за необходимостта от него. В този случай близките ви могат да донесат и по-късно направление за хоспитализация (талон № 7) от личния лекар. Той също е валиден до 30 дни от издаването.
След като ви изпишат, имате право на до два контролни прегледа по преценка на лекаря в същата болница, за които не трябва да плащате. Срокът да се явите на такъв преглед е 30 дни.
Конфликтни ситуации и възможности за подвеждане на пациента създават изследванията за хоспитализация. Ако човек постъпи по спешност, изследванията се правят в болницата и той не ги плаща. Ако пациентът е за планов прием и си носи изследвания от извънболничната помощ, болницата има право да поиска нови. Тестовете на кръв и урина например важат до 7 дни, а от образна диагностика (рентген, скенер) - до 30 дни.
В този случай болницата трябва да извърши изследванията, без пациентът да ги плаща. Болницата няма право да върне болния в извънболничната помощ, за да му направят нови тестове и след това той да ги донесе за прием. Връщането при специалиста в медицинския център или личния лекар създава напрежение, тъй като при тях направленията за изследвания са под брой за месеца и се следят много строго от здравната каса.
Според нормативната уредба хоспитализираният пациент не трябва да носи лекарства, чаршафи или други битови вещи в болницата по нейно настояване. Това обаче често не се спазва и подлежи на санкция, ако пациентът подаде сигнал.
Преди изследване, инвазивна процедура, операция или лекарствена терапия в болница лекуващият лекар е длъжен по закон да ви информира какво ви предстои и как са финансирани нужните ви медицински дейности от здравната каса. Информация за клиничните пътеки, цените и правилата за лечение се намира на интернет страницата на здравната каса.
Още при постъпване всеки пациент подписва формуляра „Информирано съгласие”, при което трябва да настоявате за подробна информация от приемащия лекар или друг оторизиран служител на болницата. Болницата от своя страна изяснява осигурителния статус на пациента. Ако той не е осигурен, болницата има право да откаже планова процедура, операция или лечение. Най-често обаче на близките или на пациента в такива случаи се предлага да платят необходимите здравни вноски, които ще възстановят здравноосигурителните му права. Големи болници като Военномедицинската академия могат да поемат и самото плащане чрез специален фонд, ако пациентът е социално слаб. Конфликти в болницата са възможни най-вече около приложението на консумативи и медицински изделия, тъй като голяма част от тях не се плащат от здравната каса или се плащат частично.
Консумативите за 43 клинични пътеки не се покриват от касата. Те включват например очната леща при перде на окото, вискозната субстанция при операция от глаукома, клипси и механични ушиватели в хирургията, ликвор-дрениращи системи в неврохирургията и др. Във всяка от тези пътеки касата е посочила, че не плаща консумативите, но никоя институция не посочва кой ги плаща. Затова болниците приемат, че ги плаща пациентът. Тя трябва да информира на видно място – обикновено на табло на входа, и в детайли кои консумативи не се плащат от касата.
Пациентът плаща на болничната каса срещу фактура или друг финансов документ. Той не бива да влиза в сделки директно с лекар, ако му се предложи доставка на медицинско изделия или консуматив „директно” срещу посочена от лекаря цена. Това се смята за корупционна практика. Медицинските изделия като стентове в инвазивната кардиология, изкуствени стави и кохлеарни имплантанти – за глухи деца, се финансират от касата (виж таблицата по-долу) до определен таван на цените. Ако пациентът се нуждае от по-скъпо изделие – по преценка на лекуващия екип и/или по негов избор, той доплаща разликата до по- високата цена. В този случай касата не връща пари на пациента за разликата. Пациентът обикновено купува сам определеното медицинско изделие от фирма дистрибутор, тъй като за болницата е неизгодно да взема по 2-3 изделия от всеки вид и да ги държи на склад.
Болницата няма право да взема пари за медицинско изделие, ако то е на цената, покривана от касата.



Ето пределните цени на медицинските изделия, плащани от здравната каса:
No: Медицинско изделие Брой до – за 1 г. Цена (лева)
1. Сърдечна клапна протеза 1466 3000
2. Съдова протеза за гръдна аорта 122 1500
3. Съдова протеза за коремна аорта и дистални съдове 1222 1000
4. Стент 6323 1000
5. Ставна протеза за тазобедрена става 3067 900
6. Ставна протеза за колянна става 268 2250
7. Кохлеарен имплантант 59 28 000
8. Постоянен кардиостимулатор 1168 2000
9. Временен кардиостимулатор* (временна трансвенозна пейсмейкърна система) 18 500



Тази година здравната каса въвежда нов тип документ – декларация, която пациентът ще попълва на изписване от болницата, за да се гарантира, че не са му взети пари неправомерно.




Какво е длъжна да прави Спешна помощ?


Спешната помощ е единствената медицинска услуга, както и раждането, за която здравноосигурителният статус на пациента няма значение. Дори и да не сте плащали здравни осигуровки, имате право на спешна помощ. При инцидент най-близкото лечебно заведение е длъжно да ви окаже медицинска помощ.
Болниците нямат право да отказват спешна помощ независимо от осигурителния статус на пациента.
Спешната помощ се осигурява на първо ниво от спешните центрове, които изпращат линейка с екип на място. Пациентът може да бъде транспортиран до самия спешен център или до болница.
Приетите сигнали се записват автоматично и при нарушения – безпричинно забавяне, отказ, грубо отношение, записът може да бъде изискан и фактите да бъдат проверени.
В София е запазено районирането на болниците по профили за осигуряване на спешността. По определени заболявания се дават дежурства през месеца. Затова, въпреки очакванията си, пациентът не попада в най-близката болница, а там, където има дежурен екип по дадения медицински проблем за денонощието.
Такъв график съществува например за инвазивната терапия при остър инфаркт в София: Всеки месец от 1-о до 8-о число дежури университетската болница „Св. Екатерина”. От 9-о до 12-о число болният попада в Четвърта кардиология – Александровска болница. Болница
„Лозенец” (известна като Правителствена) дежури от 13-о до 15-о число. Университетската болница „Св. Анна” (или Окръжна болница) поема инфаркти от 16-о до 19-о число. От 20-о до 27-о число пък е редът на Националната кардиологична болница, известна като Трета градска.
Най-новият участник в графика е японската болница „Токуда” – от 28-о до 31-о число. На тези места се прави балонна ангиопластика на запушения съд при инфаркт. Стандартът е пациентът да дойде до 6-ия час от началото на гръдната болка. Такава терапия се предлага и в университетската болница „Св. Георги” в Пловдив, в университетската болница „Св. Марина” във Варна и в частни катетеризационни центрове в други градове като Ловеч, Плевен, Русе, Пазарджик и др.
Ако човек не дочака линейка или има възможност за по-бърз личен транспорт, може да отиде на място във всяка голяма болница при спешност. Преценката дали случаят наистина е спешен, се прави в нови структури в болниците, наречени спешни портали. Те се откриват по желание на болницата. Там осъществяват набор от прегледи и изследвания, които трябва да покажат има ли неотложна нужда от болнично лечение. Те не се заплащат от пациента, а от държавния бюджет чрез здравното министерство. Според нормативната база болницата няма право да изисква доплащане за дейности в спешния портал. Ако се налага хоспитализация, лечението на пациента се заплаща по съответната клинична пътека.



Медицинска експертиза на работоспособността


Лекуващият лекар (стоматолог) може да издаде на пациента болничен лист, с който се удостоверява временна неработоспособност. Еднолично лекар (стоматолог) може да издаде болничен лист с продължителност до 7 (седем) календарни дни.
Когато необходимостта от домашно лечение е над 7 дни, лекуващият лекар трябва да насочи пациента към Лекарска консултативна комисия (ЛКК) с „Талон за медицинска експертиза.” ЛКК може да издаде болничен лист за срок до 6 месеца.
При необходимост от домашно лечение с продължителност повече от 6 месеца ЛКК съставя медицински протокол и насочва пациента към Трудовоекспертна лекарска комисия (ТЕЛК). В тези случаи пациентът лично попълва молба и заедно с издадения медицински протокол ги предоставя в Районната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ). ТЕЛК насрочва дата за освидетелстване и изпраща писмена покана до лицето, което предстои да бъде освидетелствано. Във всеки един от случаите освидетелстването може да се извърши на място в дома на пациента, когато състоянието му не позволява придвижване до съответната комисия.


Задължително здравноосигуреното лице не заплаща за медицинската експертиза на работоспособността. Всички изследвания, свързани с медицинската експертиза, се заплащат от НЗОК. На всеки етап на освидетелстване пациентът трябва да представи личната си амбулаторна карта, където задължително се отразяват обстоятелствата по освидетелстването.
Как да защитите правата си на пациент?



Защита на правата по общия ред:


При нарушение на вашите права като здравноосигурен можете да подадете писмена жалба до директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) или до Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Тя е на адрес: София 1407, ул. „Кричим” № 1.
Освен това можете да отидете в приемната на своята РЗОК или да се консултирате по телефона в съответния отдел за работа с граждани.


Приемната на НЗОК в София се намира на ул. “Любата” №15.


Горещият телефон за сигнали и въпроси на НЗОК е 0800-14-800 с цената на градски разговор.


Добре е жалбата да се подаде и до Районния център по здравеопазване, който е местната структура на Министерството на здравеопазването. Адресът на софийския център е: София 1123, ул. „Димитър Греков” 2. Министерството назначава комисии за проверки при т.нар. случаи на лекарска грешка. То се занимава с жалбите, които засягат качеството на медицинската помощ. Адресът е: София, пл. „Св. Неделя” 5.
Копие от жалбата се подава и до Районната колегия на Българския лекарски съюз (БЛС) – местната структура на съсловната организация. Засега БЛС е единствената институция, която е определена да се занимава с етичните нарушения чрез своите регионални и централна комисия по лекарска етика. Това означава, че ако пациент се оплаква от грубо отношение от страна на лекар, трябва да подаде жалбата в БЛС, а не в здравното министерство.
 



Защита на правата на пациента, осъществявана от националния омбудсман:


Националният омбудсман е независим висш държавен орган, който се застъпва за правата на хората, когато те са нарушени от органите на властта и от структурите, които предоставят обществени услуги. Сред тези обществени услуги е и здравеопазването.
Жалба или сигнал до омбудсмана се подава в свободна форма по пощата или лично в постоянната приемна на институцията на адрес: София, ул. „Джордж Вашингтон” 22, както и онлайн на интернет адрес: http://www.ombudsman.bg/w.ombudsman.bg или по електронна поща: priеmna@ombudsman.bg.




МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, Трайна неработоспособност и Времена неработоспособност можете да изтеглите в PDF формат от тук


Медицинска експертиза

Трайна неработоспособност

Експертизата на трайно намалената работоспособност и определяне характера на заболяванията - професионален или общ, както и трудоустрояването на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност се извършват от Трудово-експертни лекарски комисии (ТЕЛК).
Регистрацията, обработка и съхраняване на здравната информация за освидетелстваните от ТЕЛК  лица се осъществява от Регионални картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ), които са структурни звена на РЦЗ.
Право да подаде молба за освидетелстване от ТЕЛК има всеки гражданин на Република България или негов законен представител/настойник. Молбата се подава до РКМЕ по постоянен адрес или по настоящия адрес, ако лицата са регистрирани на този адрес най-малко 3 месеца преди подаване на молбата. Не се дължат такси за приемане на молби за освидетелстване или преосвидетелстване от ТЕЛК. Необходимите документи са:
-Молба-декларация по образец;
-Протокол на ЛКК; В случаите, когато трайната неработоспособност не е предшествана от временна такава се представя Медицинско направление от личния лекар;
-Цялостна медицинска документация - епикризи, консултации, изследвания и др.- доказваща здравословното им състояние;
Молбата-декларация и придружаващите я документи се адресира до ТЕЛК и се подават в Регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ).
Лицата, подали Молба-декларация за явяване на ТЕЛК имат право да бъдат освидетелствани или преосвидетелствани от ТЕЛК по района на постоянния им адрес или по настоящия им адрес, ако са регистрирани на този адрес най-малко 3 месеца преди подаване на молбите в РКМЕ. Лицата, които по медицински показания не са в състояние да се явят в ТЕЛК, се освидетелстват на място (в дома, в болнично или друго заведение). Това обстоятелство се доказва с медицинско удостоверение, издадено от лекуващия лекар или вписано в протокола на ЛКК (направлението на личния лекар). Председателят на ТЕЛК съобщава на лицата с писмо с обратна разписка деня на прегледа и изследванията и консултациите, които трябва да направят.
Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях. При временна неработоспособност, която продължава, срокът за освидетелстване е 15 дни от датата на постъпване на документите в ТЕЛК. Оценката на трайната неработоспособност се извършва съобразно критерии, заложени в Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Степента на трайно намалена работоспособност на лица, навършили 65-годишна възраст, се определя пожизнено.
Решенията на ТЕЛК  могат да бъдат обжалвани в 14 дневен срок от връчването им срещу подпис, пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Решенията на НЕЛК могат да бъдат обжалвани пред Административен съд София по реда на Административно процесуалния кодекс.


Временна неработоспособност

Медицинската експертиза на временната неработоспособност се извършва от лекари, лекарски консултативни комисии(ЛКК) и трудовоекспертни лекарски комисии(ТЕЛК).
Лекарят установява по правило временна неработоспособност, която продължава еднократно до 7 дни или с прекъсване до 40 дни за една календарна година, както и временно намалена работоспособност, която е основание за трудоустрояване с продължителност до 1 месец. Лекарят от заведение за болнична помощ удостоверява временната неработоспособност за целия период на болничното лечение, а лекарят от център за спешна помощ - до 3 дни, но само след домашно посещение.
ЛКК може да определи временна неработоспособност за период до 180 дни и не повече от 30 дни еднократно. Изключение се допуска, когато календарният месец има 31 дни. В тези 180 дни се включват и дните по предхождащия еднолично издаден болничен лист. ЛКК  установява временно намалена работоспособност, която е основание за за трудоустрояване за повече от един месец със срок до 2 години.
ТЕЛК се произнася във всички случаи на временна неработоспособност за период над 180 дни еднократно или 12 месеца с прекъсване в продължение на 2 предходни години и годината на боледуването. Тези комисии установяват и временно намалена работоспособност в два случая - когато се налага трудоустрояване за повече от 2 години или когато лицето е станало неработоспособно за работата, на която е трудоустроено от ЛКК. Срокът на временната неработоспособност може да бъде до два месеца от датата на заседанието на ТЕЛК, освен ако в експертното решение е посочен по-кратък срок.
Болничният лист се издава по искане на осигуреното лице, но може да бъде издаден и по инициатива на медицинския орган - когато неработоспособността е установена при профилактичен преглед или освидетелстваният отказва да получи болничен лист. Болничен лист се издава по правило занапред - от деня на установяване на неработоспособността въз основа на медицинския преглед, осъществен от органа на експертизата на работоспособността. По изключение той може да бъде издаден от следващия ден или за минало време. Тези случаи са:
-когато неработоспособността е констатирана в ден, през който осигуреният е бил на работа независимо от отработените часове. В такъв случай болничният лист се издава от следващия ден;
-когато не е могъл да бъде извършен преглед на лице, страдащо от тежко остро или изострено хронично заболяване, но обективното му състояние показва, че то е било неработоспособно. В този случай може да се издаде болничен лист най-много за 2 дни преди извършването на прегледа;
-когато в медицинската документация съществуват доказателства, че е бил извършен преглед, но не е бил издаден болничен лист. Тогава болничен лист може да се издаде за минало време с продължителност до 7 дни - от лекуващия лекар, до 6 месеца - от ЛКК, и повече от 6 месеца - от ТЕЛК.
Болничният лист е официален документ за факта и продължителността на временната неработоспособност, която е от значение за дължимите осигурителни плащания, както и за разрешаване на осигурените работници и служители или държавни служители на отпуск за временна неработоспособност.
Болничният лист е и финансов документ. Неговото представяне задължава осигурителния орган да осъществи паричното му покритие чрез изплащане на обезщетение за временна неработоспособност.
Издаденият болничен лист, както и отказът да бъде издаден, може да бъде обжалван пред по- горестоящите органи по експертизата на работоспособността и след изчерпване на този ред- пред съда. По-горестоящите органи по експертизата на работоспособността могат и по своя инициатива да отменят или изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки и непълноти.
На неосигурени лица по Кодекса за социално осигуряване, при временна неработоспособност лекуващият лекар издава медицинско удостоверение за период до 7 дни, след което при необходимост насочва лицето към ЛКК. Не се издава болничен лист, гледане на лице с трайно намалена работоспособност, на което е определена чужда помощ и за заболяване, за което ТЕЛК  е определила трайно намалена работоспособност. Изключение се допуска, когато са налице обективни данни за обострянето на заболяването.



ПОСТЪПВАНЕ В БОЛНИЦА, можете да изтеглите в PDF формат от тук

Постъпване в болница

Постъпването в болница може да бъде за планово лечение или по спешност. При спешни състояния, пациентът постъпва за лечение, насочен от Спешна медицинска помощ или след преглед в Спешния портал на болницата. При постъпване за планово леченние, на пациента се издава медицинско направление за хоспитализация от лекуващия лекар. С него и наличната медицинска документация, пациентът трябва да се обърне към приемното отделение на избраната от него болница, от където да му бъде определен ден и час за постъпване. Медицинското направление за хоспитализация важи за територията на цялата страна, без административни или географски ограничения. Право на пациента е да избере в коя болница да постъпи за лечение. За престоя си в болницата пацинетът заплаща потребителска такса в размер на 2% от минималния осигурителен доход, но за не повече от 10 дни в една календарна година. Заплащат се също някои ставни и други протези по списък определн от НЗОК. Леченето в болница се заплаща от НЗОК по т. нар. клинични пътеки. В цената на клиничната пътека са включени до два консултативни прегледа врамките на един месец след изписването. В клиничните пътеки има изискване за минимален престой, но няма ограничения за престоя над минимално определения. По време на престоя, лекуващият лекар води медицинска документация-история на заболяването. При изписването, пациентът има право да получи епикриза, която представлява резюме на лечебно-диагностичния процес в болницата, както и резултатите от направените медицински изследвания-лабораторни, рентгенови, ултразвукови и др.




ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ, можете да изтеглите в PDF формат от тук


Информирано съгласие

Никой пациент не може да бъде лекуван против волята му, освен в някои изрично описани в закона случаи-при психични и заразни заболявания, когато нелечението на пациента представлява опасност за други хора. Правото на информирано съгласие означава, че преди да започне лечението болният трябва да даде съгласие за него. Информираното съгласие се дава във всички случаи, независимо от това дали лечението се провежда в болница или в домашни условия. То е задължителен елемент на лечебно-диагностичния процес.
За да даде съгласие, пациентът трябва да бъде информиран от лекуващия лекар на достъпен език за естеството на заболяването, начините и методи на лечение, вероятният изход от заболяването, последиците от лечението или нелечението, възможните алтернативни методи на лечение, рисковете при провеждане на лечебно-диагностичните процедури. Предоставената информация трябва да е конкретна, предвид състоянието на пациента, а не по принцип. Едва след предоставянето на цялостна информация може да се приеме, че пациентът е дал своето информирано съгласие. Когато лечебно-диагностичния процес предвижда инвазивни методи на лечение(операции, катетъризации и др.), информираното съгласие се дава в писмена форма. Даването на съгласие от страна на пациента не освобождава лекаря от отговорност, за причинена увреда. Липсата на информация или непълното и предоставяне нарушава правата на пациента и може да се превърне в основание за предявяване на иск за обезщетение от негова страна. 
В определени случаи, лечението може да започне и без предварително дадено информирано съгласие. Това са случаите, в които пациентът не е в състояние да даде съгласие (например в състояние на кома), а за спасяването на живота му е необходима спешна медицинска намеса. В тези случаи действията на лекаря се основават на това, че спасяването на живота е висше благо, в сравнение с нарушеното право на информирано съгласие и на хипотезата, че ако би бил в състояние, пациентът би дал съгласие за провеждане на лечението.



ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ, Направление за консултация можете да изтеглите в PDF формат от тук

Извънболнична помощ

Направление за консултация

Общопрактикуващият лекар или лекарят-специалист от лечебно заведение за извънболнична помощ може да издаде Направление за консултация и съвместно лечение. Направлението се издава по преценка на лекаря(не по желание на пациента), когато има необходимост от допълнителни изследвания и консултация с лекар с определена специалност. Направлението може да се използва в срок от 30 дни след неговото издаване. С направлението се определя каква е специалността на лекаря, но не и кой лекар да извърши консултацията. Право на пациента е да избере при кой лекар с посочената специалност да извърши консултативния преглед. Пациентът не заплаща за консултативния преглед, освен потребителската такса в размер на 1% от минималния осигурителен доход. Направлението за консултация и лечение има характер едновременно на медицински и финансов документ. То е медицински документ, чрез който се осъществява взимодействие между лекари с различни специалности и е част от лечебно-диагностичния процес. То е финансов документ, на базата на който се извършва заплащането на прегледа на лекаря-специалист. Тази двойствена природа на Направлението за консултация и лечение, създава риск от преразход на средства за НЗОК, при издаване на фиктивни Направления. С цел да ограничи риска от злоупотреби, НЗОК е въвела т.нар. Регулативни стандарти, с които ограничава до определен брой Направлениятя, които един лекар може да издаде. В резултат на това се случва често лекарят да отказва да издаде Направление, под страх от налагане на санкция от НЗОК. По много такива случаи има водени съдебни спорове. Трайна практика на Върховният административен съд е, че лекарят не може да откаже издаване на направление, ако са налице медицински основания за това и в тези случаи, НЗОК не може да наложи санкции за надвишени Регулативни стандарти или ако наложи такива, те по правило се отменят от съда.   




АПБЗ: гр. София,
ул. "Денкоглу"
№ 15, вх. Б, ет. 1

тел/факс
0999 488 001
От цялата страна
на цената на един
градски разговор

+359 894 488 007
+359 894 488 001
+359 894 488 009

office@apbz.eu
apbz@abv.bg